В двора на Старата църква в гр. Клисура на запад от руините на разрушения храм и параклиса св. Арх. Михаил още личат основите на някогашния метох. Тук е било и килийното училище, което по-късно се е преобразувало в девическо училище. В една от стаите е учителствал и живял за кратко и дякон Максим Пелов, който години по-късно става Пловдивски митрополит.

В неговите спомени – „Автобиография” на стр. 13 четем: „На 1871 год. ме повикаха за учител и дякон в гр. Клисура. През август след Богородица се отправих за там. Бях условен с по две лири месечно. Главен учител беше Начо х. Матеев Трувчев, човек добър, красив. Имаше и още двама учители в отделенията: Тинко Христов от Карлово и Христо х. Матеев. Ние с главния учител завеждахме класовете. Имаше два класа първи и втори. Аз занимавах І-я клас, а главният  - ІІ-рия. Имаше 150 ученици (с учениците от отделенията). Училището се помещаваше в хубаво масивно просторно здание на два етажа. Аз учих и служих в Клисура само 1 година.

В туй време там се образува формално и революционен комитет от самия Левски. Първоначално комитетът се състоеше от десетина души. През зимата „дяконът” пак дойде, придружен от Ангел Кънчев; Ангел беше облечен в турска офицерска форма, каквито носеха турските тайни офицери, със сабя и на гърдите знак във вид на полумесец. Една вечер дойдоха при мен, случи се, че при мен беше и мюдюринът. Приех ги като търговци на добитък, тъй като Левски беше облечен като сливенски търговец с потури и елек гайтанлии с червени гайтани през рамо и камшик. Левски каза пред мюдюрина, че не му се харесала стоката. Ангел Кънчев пък пита мюдюрина има ли комити в  района му…”

През май 1872 год. дохожда в Клисура Пловдивският митрополит Панарет. Ние ходихме с даскал Начо х. Матеев и Цанко Чорбаджи, депутация от страна на Клисура, да поканим  Стареца да посети и Клисура. Тъй стана. Владиката дойде в гр. Клисура, посрещнат тържествено вън от града, гдето имаше арка с цветя, трендафилов грамаден венец с надпис – Благословен градим во имя Господне” – писан от мен. (из „Автобиография” - митр. Максим стр.14, ред 1-6)

Сега там стърчат само основите на този славен за гр. Клисура метох, където се е мяркала сянката на Левски и Ангел Кънчев и откъдето са излезли първите просветни граждани на гр. Клисура: Христо Г. Данов, Марко Балабанов, Райко Ил. Блъсков и др.(бел. из ръкописите на свещеноиконом Нестор Панчев - дългогодишен енорийски свещеник в гр. Клисура при храм "Св.Богородица" и изследовател на Старата църква.)