За небивалата нищета на клисурци може да се добие представа и от различни спомени от онова време. Свое проучване за икономическото положение на Клисура преди и след въстанието прави и Сава Савов Капанов – дългогодишен директор на училището в града. 

Тези бележки, заедно с още около 400 страници  копия на документи и проучвания за Сава Капанов са дарени на Исторически музей Клисура от Петко Шойлеков – наследник на една от най-известните клисурски фамилии. Ето какво разказва за Клисура след въстанието  Сава Савов:

„Средства за заселване и съграждане на Клисура след разорениетото. Причини за упадъка. Сиромашия, мизерия и болести в Клисура. Развитие на едрото производство и фабричната индустрия.

Как би било възможно да се съгради и образува един град, на когото жителите са лишени от материални, па ако речеш и морални средства. Да се съгради наново Клисура от гражданите си без чужда помощ, когато на клисуреца липсваше всичко освен тяло и душа, това бе почти невъзможно. Завърналите се голи и обрани клисурци в отечеството си намериха само съборени зидове и разорени дворища, които едва познаха. Те се принудиха да се оттеглят от града и на Шайковица и мястото, гдето е днес е основното училище, направиха чадъри и живяха по няколко месеца, някои и повече от година, догдето започнаха да се сипят чуждите помощи, които подеха съграждането и образуването на града.

Най-напред в Клисура е дошъл на помощ някой си богат англичанин. Той поискал от гражданите да построи в града на мястото, гдето сега е трикласното училище, стаи за прибежище на гражданите. Но тъй като по-видните тогава клисурци бяха затворени, то находящите се тогава в града клисурци го изпратили в Пловдив, да се съветва с тях. Последните не се съгласили с предложението му и посочили място вън от града, гдето да се направят нужните постройки, от което англичанинът не останал доволен, та поискал да му посочат с какво би помогнал на клисурци. Клисурци му съобщили, че клисурката е работна, та да купи вълна и я раздаде. Той изпълнил това им желание и упълномощил двама клисурци да раздават вълна от него, обаче пълномощниците злоупотребили, защото малка част раздали, а другата продали и употребили сумата за своя полза.

Наскоро след това правителството отпуснало сума за поправяне къщите. Около 120 къщи се направиха от тази сума. На тези от гражданите, които имаха възможност сами да строят къщите си, отпущаха им пари за някои материали като керемиди, дъски и др. На много граждани се купиха волове, коне, жито за храна и семе, а на някои се даваха и пари. Но за най-добра благодетелка клисурци и до днес считат англичанката Лейди Странгфорд, която провидението бе изпратило, защото тя помогна най-вече на бедния гражданин. Раздаде тя пари, дрехи, вълни, гюлови казани, гюлови шишета, които до днес още се намират, и които клисурци считат като спомен от тогава. Тези подаръци посъживиха, помогнаха на клисурци да могат се заловят за земеделието.

Гладът, сиромашията и мизерията бяха най-обикновеното нещо в така възродената Клисура, ала това бе само няколко години след въстанието. Когато земеделието напредна, клисурецът се застреми към първото си положение. В годините от 1883-1897 г., когато розовата индустрия достигна цветущия връх, тогаз и тези клисурци, що нямаха къщи и тези, що нямаха земя, направиха и купиха си. Ако тъй продължаваше розовата индустрия, Клисура, ако не по-рано, то поне след 10-15 години щеше да достигне първото си положение. Обаче това мина като сън. От 1897 година розовата индустрия отпадна. Капиталите, от които клисурци бяха лишени, им липсваха. Клисурци се веднъж предадоха на розовата индустрия и за друго занятие и дума не ставаше. На хората липсват преди всичко пари, за да могат се бори против волята на търговеца, а така сиромашията расте. Време е правителството да се притече на помощ на този толкова важен артикул.

Големите дългове, натрупани по банки и търговци, от ден на ден растат, защото клисурци са лишени от материална и морална помощ. Немотията се е загнездила и не мисли да излезе освен, ако не се заинтересува държавата за този толкова добър поминък, който за щастие храни Клисура и още много други села и градове. На Клисура липсва морална помощ и ако тя не отсъстваше бихме видели Клисура като един индустриален град на розово масло.

С голям труд и мъки клисурското население преживява най-оскъдно. Бащите осиромашаха. Макар и да съзнават ползата от науката, не пращат децата си в училище, защото средства нямат, а така невежеството расте. Младото поколение, нужно от образование и занаят, остава в бездействие, защото за това са нужни пари. Поради сиромашията, гладът понякога става ежедневен гост, а това е причина да върлуват в Клисура опустошителни туберкулозни болести, въпреки здравия балкански климат.

Рядко ще видим в Клисура  дете със засмяно и заруменето лице, което е свойствено нещо у децата. Дип рядко ще видите жена и мъж със снажен и висок изглед, със здраво телосложение. Всички са сухи, бледни, привити и полуизгърбени, неща произлезли от недобро гледане.

Появяването на фабриките за розово масло, като че или съвършено ще сломят Клисура икономически. Дребното производство на розово масло е общия поминък, но откупуването на розовото масло още на цвят от фабрикантите ще намали от година на година това дребно производство и един ден Клисура ще се лиши изцяло от този поминък.”

Сава Савов Капанов е роден- в Клисура през 1870 г. Учи в родния си град, завършва реална гимназия в Пловдив и става учител в Брацигово. През учебната 1896-97г. в клисурското класно училище се открива ІІІ клас и за учител е привлечен Сава Савов. На него е възложено и ръководството на двете училища – началното и класното. Той е бил директор цели 25 години. След това работи н Окръжната училищна инспекция в Пловдив и преподава в Арменския колеж в града.

В Клисура Сава Савов е не само учител, той участва във всички обществени, културни, стопански и читалищни инициативи в града. Наред с „ Бележки за икономическото положение на Клисура преди и след въстанието” той прави още няколко проучвания: „Списък на участвалите и пострадалите въстаници през 1876 г. в град Клисура”, „Кратко сведение за цената на розовото масло в Клисура за времето от 1884 г.”, „Списък на домакинствата от Клисура, подпомогнати през 1876 г. с храна, добитък и строителен материал от мисията на лейди Странгфорд”. Съхранява оригинала на „Резолюция на митинга в Клисура на 10.8.1886г. по повод детронацията на княз Александър Батенберг”. Копия на всички тези документи са дарени от Петко Шойлеков на ИМ Клисура.

Сава Савов умира през 1962 г. Когато е на 88 години, той предава своя архив на НБ „Св.Кирил и Методий”.

Христина Калчева – уредник в ИМ Клисура