На 15 януари преди 140 години в една студена зимна вечер в Павурджиевия хан пристигат апостолите на четвърти революционен окръг Панайот Волов и Георги Бенковски.
В една от стаичките на Павурджиевия хан двамата апостоли в присъствието на клисурските деятели Петър Павурджиев и Христо Ф. Попов основават Клисурският революционен комитет.

В условията на дълбока конспиративност за три месеца малката Клисура се подготвя за своята велика саможертва пред олтара на българската свобода. Клисурският комитет наречен с тайното име „Братя Самуилови“  чийто кръстник е Панайот Волов е първият революционен комитет създаден от апостолите на територията на четвърти революционен окръг.

 От целия революционен комитет клетва пред апостолите дават само Петър Павурджиев и Христо Попов. Но тази клетва струва колкото клетвата на всички клисурци.  Както казва Хр.Попов в своята книга „Градь Клисура вь Априлското възстание“ …“ Заклинанието не бе нужно за ония, които се бяха клели още в детинството и върху училищния стол. Комитетът беше съставен, без никакъв председател от Христо Труфчев, Петър Павурджиев, Христо Драганов и от мене, десетника на „Пресвета“ .

Клисура не познава предателството.  Град който десетилетия преди това два пъти е опожаряван и разграбван от кърджалийски набези не се поколеба и този път. Клисура въстана втора , но първа се пожертва за свободата на България.

Клетвената стая в Павурджиевия хан

Извадки от книгата на Хр. Ф. Попов „Градь Клисура вь Априлското възстание“  

Бенковски отиде към вратата, открехна я полека, погледна навън, после я отвори повече и метна поглед към срещните, през двора стаи, в които живееше Мехмед Ефенди. Разбрах, че той искаше да види, да не би да е там наоколо ефендието, което доскоро слушахме да кашля и да се разхожда по преддверието на стаята си. Затвори отново вратата, дойде сред стаята, извади от пояса си револвер и ни каза да станем прави, па се обърна към Павурджиева, когото покани да повтаря думите, които Бенковски щеше да изрича и най-сетне даде му да целуне револвера.
Клетвата се свърши, но, уверявам ви, не чух и не разбрах нито дума от нея. Очите ми бяxa премрежени, ушите заглъхнали, краката ми трепереха. След като седнаха всичките, аз останах още прав, безмълвен и може би още щях да стоя така, ако не беше ме върнал към действителността Волов, който ме покани да седна до него. Само оня, който не е давал такава клетва или не е присъствал, когато други я дават, не е изпитвал вълнението, което тя причинява върху душата. Клетвата смущава и най-силните духове, които дори не обладават никакви религиозни предубеждения. След клетвата Волов продължи:
„Ние сме апостоли на свободата……

„…..Тази нощ не трябваше да се спи. Аз бях вече съзаклятник. Съзаклятниците не спят спокойно, а аз съвършено не мога да спя. Да се влезе в такова съзаклятие, ще рече да се отрече човек от живота. Или поради предатели, или след въстанието ще трябва да се простя с този свят. Мигар трябваше толкова скоро да умра? Че още не съм живял!.. 

…….Не само аз, но и целият народ няма защо да живее. Той трябва да прегърне смъртта, ако иска да оживее отново. Трябва да възлюби с велика любов своето унизено, опозорено отечество, та да стане достоен за свободата и готов да мре за нея. Но аз съм вече съзаклятник, значи приятел на смъртта...

Автор: Николай Николов (Черноризецъ Клисурский)