Туслината къща

Туслината или още „синята” къща в гр. Клисура е съхранен архитектурен паметник на културата. Построена е през 1899 г. в двор на три нива  с площ от 500 м². Къщата е разположена в най-ниската част от двора, на самото му лице. Тя е на два етажа – всеки по 80 м².

В северната страна на двора се намира ниската къща, която е на един етаж – 120 м², и е построена през 1839 г. Тази къща е опожарявана няколко пъти от черкези, кърджалии и отново е възстановявана. Последният път е изгоряла през Априлското въстание 1876 г.

Първият собственик на имота е Генко Хубенов – Куюмджията (златар, бижутер), който е взел активно участие в подготовката на въстанието. Неговата работилница е била склад за оръжие и леярна за куршуми. Вторият собственик е синът му – Панчо Генков Хубенов – почтен клисурски абаджия, притежател на магазин за розово масло и сол в Гьонен (Мала Азия). Неговата съпруга е онази клисурка – Лалка, която сутринта преди боя на 26-ти април 1876 г. (денят, в който Клисура е опожарена) грабнала торбичката с брашното, което вечерта взела на заем от съседката и го върнала - „Та да е чиста пред хората и Бога, ако я сполети лошото”. По същото време Панчо и Симеон (по-големият син), препускали на атовете си на път от Мала Азия за Клисура – вече научили, че въстанието е пламнало. Но било много късно - цяла Клисура била в кръв и пепел. Като видял това, Панчо разпитал за семейството си и разбрал, че заминали в Копривщица. Яхнал коня и се върнал в с. Рахманларе (сега Розино). Там имал един познат турчин на име Мехмед. Тяхното познанство е от преди няколко години, когато Панчо, яздейки  през гората, дочул глух детски плач. Тръгнал по посока на плача. Доближил до голямо дърво и видял едно момче да виси на клон надолу с  главата. Покатерил се и бавно го свалил на земята. Когато детето се успокоило, му разказало, че било дошло за дърва и се закачило на клона. Панчо го вдигнал на коня и го завел при семейството му. Баща му – Мехмед, толкова се развълнувал, че се заклел в Аллах никога да не забрави това добро дело. Сега Панчо му разказал своята мъка и го помолил да му помогне, като му предложил и пари. Мехмед го изслушал, помислил и, без да приеме парите, рекъл: „Отивай си у дома, това е моя работа”. След това набързо събрал багажа си, натоварил на коня турски дрехи за мъж, жена, дете и заминал за Копривщица. Къде и при кого е ходил, какво е правил, колко рушвет е давал никой не знае, но след няколко дена в една тъмна нощ се почукало на Панчовата врата. Това бил Мехмед, който водел семейството му, облечено по турски, и му го предал.

При пристигането си в Клисура Панчо и Симеон донесли половин конска торба жълтици и до есента на 1876 г. възстановили ниската къща. Но през зимата дошла нова беда. В селището се настаняват върли черкези. Започнали обири, убийства и тормоз на хората. Те подразбрали, че Панчо има скътани пари и му устроили капан. Извикали го на хълма Шайковица ушким да им докара сол за конете, а като пристигнал там, те извадили ножовете: „Или парите, или ти вземаме главата”. Така тази „сол” му излязла солена (на турски туз значи сол) От този момент нататък, започват да му викат „Тузлата”, „Туслата”, „Туслин”. Това прозвище остава вече и като име на фамилията. Големият син – Симеон, като съдружник на баща си наследил не само дюкяна в Гьонен, но и името Туслин. След въстанието Симеон ходил на гурбет в далечни страни, понаправил пари, накупил доста имот и го засадил с рози. На стръмния скат, на запад от дола, издигнал къща с чардак - от хубава, по хубава. Оттам дъщеря му Лалка гледала към Гиндер (хълм от Средна гора, на юг от къщата) и към слънцето и пеела. Била много красива и всички ергени въздишали по нея. За Лалка и този чардак съчинили песен, която се пеела по клисурските седенки:

Лалка на чердак седеше

цяла Клисура красеше...

Къщата била нашарена отвън и отвътре, а под чардака имало лозница със сочни гроздове.

Една част от старата къща била превърната в мотвак (кухня с трапезария), а другата - в гюлпана (розоварна) с 6 броя казани.

Симеон Панчев Туслин  починал от епидемия към 1912 г. Неговата съпруга Мария (баба Тусла), дъщеря на поп Кръстю – свещеник, въстаник, живяла до дълбока старост. Симеон и Мария са имали четири деца - Цветанка, Павел, Стоян, Лалка и много внуци и правнуци.

През 2001 г. къщата е закупена от семейство Валери и Екатерина Петрови. Извършена е цялостна реставрация, създадена е по-добра функционалност, без да е нарушена нейната красота от онова време.

Историята на Туслината къща събра и разказа о.з. Борис Ив. Петров