КОРЕНИТЕ НА КЛИСУРСКАТА ФАМИЛИЯ ШОЙЛЕКОВИ  СА ОТ СТОЛЕТИЯ

                         Днес малцина съвременници в героична Клисура знаят кога е пуснала корени видната местна фамилия ШОЙЛЕКОВИ. Благодарение, най-вече, на фактите и изследването на историка, гражданина и човека, клисуреца Христо Енчев и на другия общественик-клисуреца Иван Влахлиев, фамилия Шойлекови, наред с много други местни родове, има ясна диря за вкореняването на своето родословно дърво и оцеляването му през стотиците години.

            Било около 1780 година, когато природата край топлите беломорски брегове разтворила очи, а известният клисурски търговец-абаджия в Анадола Генчо Петков-по-късно вече с фамилията Шойлеков припряно заподканял съдружниците си да се завърнат през настъпващата пролет по-рано в Клисура. “Защо е тази бързотевица?”–чудели се останалите му клисурски сподвижници. А той отговарял накъсо:”За да изпреваря пролетта в Клисура, тя и без това закъснява”. Когато стъпил на първия клисурски праг, загледан в своята земя-камениста, обградена от върхове и гори, той въздъхнал облекчено и възкликнал: “Тази наша чудна земя най-приляга за анадолския бодлив трън……Затуй бързам аз, на своите люде земляци  бял и червен маслодаен трендафил да донеса, скришом, та нивята да краси и кемери да пълни”. Така той пръв пренесъл златния розов храст от далечните земи на Мала Азия в родната си Клисура. Тази подбалканска котловина се превърнала в истински майчин кът на маслодайната анадолска роза. Слабата песъчлива почва не попречила, а била благоприятна за благоуханния храст. Сравнително високата надморска височина /660 м/, на каквато за първи път в онези години се култивира благоуханния гюл, не само не сковала развитието му, но и го стимулирала. Така розовият храст, пренесен тайно от абаджията Генчо, станал поминък на местните хора.

               Този трудолюбив и решителен клисурец Генчо е потомък на стар, популярен клисурски род и е бил сред най-известните ни търговци абаджии в Анадола. Той имал 14 деца-6 момчета и 8 момичета, местните хора от сърце го нарекли «баща» на розата /гюла/ в Клисура и околните села. В знак на признателност за новия  поминък, който им създал,  клисурци започнали да се обръщат към Генчо с «ШОЙЛЕК»-от арабската дума «ШОЙЛЕ», която на български означавала «БЛАГОДЕТЕЛ». Просто направил благоденяние на местните хора с нов поминък. И така постепенно фамилията станала Шойлекови. Та до днес!

                      След Генчо Шойлеков мнозина негови земляци си засадили розови градини. Първоначално те не били за доход, а като нова прищявка­-«джебхарчлък».

                          През 1846 година, когато минавал на обиколка из българските земи, султан Абдул Меджид, от гняв, че гяурите притежавали това рядко ухание, обложил собствениците на гюл с тежки данъци. Клисурци се втурнали да изкореняват розовите си градини, и то нощем. Но Генчо Шойлеков не се стреснал и за да не се пресуши корена, с много усилия опазил няколко уврата гюл. Последвали го още двама смели розопроизводители. Така по-късно оцелелият  Шойлеков гюл станал своеобразен разсадник за много клисурци. Благодарение на този  риск в тежките години след Кримската война, която нанесла тежки удари на занаятчийството, клисурци оцелели заради своя «златен трън». И така се възродило отглеждането на маслодайната роза. За 5-6 години красивото Клисурско планинско плато се осеяло с гюлови градини, около 3000 декара, и се стигнало до преработването на над  600 хиляди килограма розов цвят годишно /непознато за никое друго селище/ и получаването, единствено там, на един килограм розово масло от 2000-2500 кг розов цвят. Така бодливият анадолски трън, пуснал корени в земята на клисурци и околните селища и станал златоносен. За години напред! А тази история на «бащата» на «златния трън» повечето съвременни клисурци не си спомнят или направо са забравили !  Странно е, че днес в Клисура нито за подрастващите, нито за туристите от цялата страна, нито за днешните, нито за идните поколения, нищо, по никакъв начин, никъде, дори и в Градския музей, не напомня за «бащата» на розата в този край-Шойлека! Що за къса памет?! Колко силно би било въздействието на местните хора, а и на хилядите туристи, ако в центъра на града местната власт постави   своеобразен знак/ примерно художествено изработен мускал/, който да напомня, че точно тук, в Клисура, е родното гнездо на маслодайния гюл в района!

             За голямо съжаление-през последните 20-на години, след 1990-та, в околностите на града бяха изкоренени всички гюлови градини!!! Няма обяснение! Едва ли?! Чак през последните 3-4 години се забелязва възраждане на тази вековна традиция от местните млади хора, така потребна за поминъка на клисурци днес и за утре.

                      През героичното и окървавено Априлско въстание през 1876 година бащата на розата в Клисура Генчо Шойлеков, вече над 100 годишен, става жертва- съсечен е от османски ятаган.

                      Един от  многобройната му челяд  синът Петко Шойлеков, по стара родова традиция, също бил абаджия в Анадола. Той /52 годишен/ участва в Априлското въстание като десятник, бил е един от водачите на въстаническата позиция в местността «Хумник». След въстанието  лежи 3 месеца в Пловдивския зятвор и е освободен след амнистия.

                     Най-големият му син Генчо П. Шойлеков, за да оправдае, че носи фамилията «Шойлек», след 8 години следване във Виена, през 1880 година, когато получава диплом за висше земеделско образование, внася у нас непознати до тогава, модерни земеделски машини и въвежда нови агротехнически дейности- така поставя на научни основи отглеждането на домашния добитък в страната. Взема дейно участие  в Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 година /днешният Международен пловдивски панаир/. Благотворителността е и негово отличително родово качество. Още преди Първата световна война той дарил 100 хиляди лева /1911г/ на родната си Клисура за построяване, обзавеждане и поддържане на болница с персонал-лекар, акушерка и фелдшер. Сумата навремето била напълно достатъчна за поставената цел. Поради слаба обществена заинтересованост парите  не били оползотворени навреме. След двайсетина години мечтата на благодетеля се сбъднала. Тъй като времето «изяло» част от дарената сума, се наложило наследниците му да дарят за построяването на болницата и дворното място на родния му дом. И до днес болничната сграда анонимно краси някогашния Шойлеков двор-факт, който малцина клисурци си спомнят, а младите и не знаят това. Големият клисурски дарител и до днес не е удостоен от «признателните»  си съграждани-следовници  дори със скромен паметен знак в дарената сграда или в двора й. За съжаление!

                      През десетилетията на вековете родът Шойлекови се рои и населява освен Клисура и много други селища в страната. Едно е ясно-доказано е, че корените на десетките, стотиците фамилии Шойлекови са исконно клисурски. Днес родословното дърво, изследвано и изписано на хартия от Иван Влахлиев, е с размери около 2 метра....Сред съвременниците има представители на различни професии и дейности-учители, икономисти, журналисти, лекари, научни дейци, общественици.....  През годините големият род на Шойлека успя да съхрани и продължава да дава, без шумотевица,  днес и занапред, живец на една от основните фамилни черти- На ползу роду! 

15.3.2012 година.       

Подготвил :

Петко Благомиров Шойлеков-журналист, издънка на клисурската фамилия Шойлекови.