Новини и събития
По следите на Левски и Ангел Кънчев в Клисура
Посещавал ли е Васил Левски Клисура през зимата на 1871г. придружаван от Ангел Кънчев!
В спомените си Митрополит Максим Пловдивски(тогава още дякон Максим Пелов) разказва:
още
142 г. от освобождението на град Клисура.
На 10 януари 2020 г. се навършват 142 г. от освобождението на град Клисура. Ако Априлското въстание може да се определи като началото на края на Османската империя, то клисурци дават немалко за него. Клисура е селището с най-големи материални щети по време на въстанието. За пълното разорение на града свидетелства фактът, че когато войските на ген. Комаровски идват, в Клисура има само една завършена къща – Червенаковата.
още
141 години от Освобождението на град Клисура
На 10 януари, преди 141 години, колона от Западния отряд, командвана от генерал Комаровски, влиза в град Клисура. Дебелият сняг милостиво е затрупал белезите от потушаването на Априлското въстание, но въпреки това разрухата е видна - покриви на къщи все още няма. Завършена е само една – Червенаковата, в която е настанено командването на руските войски. Останалите клисурци живеят в схлупени колиби и макар и срамежливо, те от сърце отварят вратите им, за да подслонят руските войници.
още
| Град Клисура е известен най-вече с героичното си участие в Априлското въстание. Някога Клисура е била колибарско селище, намиращото се под билото Козница, което свързва Средна гора и Стара планина. През 16 век жителите му се преместват 4 км. източно, защото старото селище, разположено на пътя Пловдив - София, е подложено на набези. Част от клисурци стават дервенджии – пазители на прохода. |
 |
| Основният поминък на населението е скотовъдството и свързаното с него абаджийство (производство на вълнени платове). Занаятчиите сами продават ушитата стока, като пътуват далеч извън пределите на Османската империя. Около 1780 г. от анадолските земи е пренесена маслодайната роза. В началото отглеждането й не е така масово. Но след Кримската война, когато настъпват тежки години за абаджийския занаят, все повече домакинства обръщат поглед към чуждоземното растение. Годишно над 600 т. рози се преработват тук, а клисурското розово масло печели признание с високото си качество дори в чужбина. | |
Абаджийски ножици
|
Казан за изваряване на розово масло
|
|
Икономическият напредък и сравнително по-голямата
политическа свобода на местното население дава отражение и върху
просветното и
културно развитие на клисурци. Още през 1785 г. поп Войно пръв събира
няколко деца в
къщата си. Години наред клисурските деца се учат в примитивни условия
и
получават недостатъчни знания. Реформатор на клисурското училище
става Христо
Данов, който през 1856 г.
се завръща в родния си град. Благодарение на опита си като учител той
за кратко
успява да направи много за просветата и културата в своя град:
примитивното
килийно обучение заменя с взаимоучителния метод; по негова инициатива
е
построено ново училище, а разходите за обучението се поемат от
градската
управа; поставя основите на читалищна дейност още през 1854 г., като
учи и
възрастните в празнични дни и вечер. През 1857 г. Данов напуска
Клисура и се отдава на книгоиздателска дейност.
|
|
 Основно у-ще "Хр.Данов"- в началото на ХХ век. |
 Хр.Г.Данов |
|
Местното население винаги е пазило през вековете
родовата си памет и българския дух. Доказателство за това е
жертвоготовността,
с която града се включва в Априлското въстание. Началото е положено
на 15
януари 1876 г.,
когато апостолите Волов и Бенковски учредяват в Павурджиевата къща
първият за
ІV-ти революционен окръг комитет. Наречен е Самуил, а участниците в
съзаклятието – братя Самуилови.
|
|
|
От този ден започва трескава подготовка за въоръжен бунт. Леят се куршуми, увиват се фишеци, а църквата „Св. Никола” служи и за оръжеен склад. Начело на организацията застава Никола Караджов – тази отговорност му предоставя Народното събрание в Оборище, където заедно с Андон Балтов са делегати. Съдбовният 20-ти април го сварва в Копривщица на път за Клисура. Малко известен факт е, че именно Никола Караджов преподписва прочутото „кърваво писмо” на Каблешков до Бенковски – за по-голяма достоверност. След по-малко от два часа звънът на църковната камбана оповестява на света, че Клисура желае свободата си.
|
Клетвената стая в Павурджиевия хан. |
|
Радостта на населението трае едва шест дни. На 26
април две хилядна башибозушка орда под предводителството на Тосун бей
напада
града. Решителното сражение е в местността Зли дол. Изработените
черешови
топове и ентусиазмът на въстаниците се оказват безсилни пред
модерното
въоръжение и числово превъзходство на османлиите. Жертвите, дадени през този ден, са повече от 400. Двете училища, църквата, около 830 чардаклии къщи са превърнати в пепелище. |
|
Оцелелите клисурци намират подслон в Копривщица, където остават 38 дни, след което под стража са върнати обратно. Тук преживяват отново ужаса при вида на опустошения град. След по-малко от две години в Клисура пристигат руските освободители. Посрещнати са пред Червенаковата къща, тъй като в този момент тя е единствената възстановена сграда след опожаряването. |
Календар на събитията |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Месец назад
Месец напред
Юни
|
|
Местността " Зли дол" Къде се намира: На това място са се състояли драматичните боеве на клисурските въстаници с турския башибозук. |
 |
Църквата "Св. Никола" Къде се намира: Старата църква,чиято камбанария известява за начало на бунта. |
 |
Монументът на Зли дол Къде се намира: Най - високата точка на позицията На това място се е намирал щабът на военният съвет, ръководил въстанието през 1876г. |