БЪЛГАРКА

Клисура въстана първа след Копривщица на 20 април 1876 година.Клисура има своята бунтовна летопис,има своите герои и мъченици:
Никола Караджов
Григор Попбожков
Христо Трувчев
Атанас Попминков
Харалампи Караджов
Стефан Почеков
защитниците на Зли дол с черешовия топ и легендарния Иван Боримечката.
Но има още много други,които се губят в дългата редица на малко известните и неизвестните.Навярно малко хора знаят за Цана Козинарова,за въстаника Никола Козинаров и за техните четири дечица.
Това не е приказка,не е измислица,нито стъкмена от талантлив писател покъртителна драма…Това е истина и затова от очите сълзите капят без да искат и сърцата се обливат в кръв…Това е почти неизвестна страница на Априлското въстание написана от жена и нейните мънички рожби.
Името на Цана Козинарова се вписва в българската история в дните на народното изпитание през април 1876 година.Вписва се като символ на юначния български дух и безстрашие,като пример за това как се пази родова чест,за несломимия дух на българската майка и жена.Цана Козинарова споделя съдбата на всички клисурки,които редом с мъжете си се готвят ден и нощ за великото дело.Леят куршуми,събират храни,дрехи,везат пряпорци.При съдбовния звън на камбаната и първия гърмеж на черешовите топчета изпращат с благословия мъжете си там при батареята на Зли дол.
Съпругът на Цана-Никола Козинаров-е сред защитниците на свободния път към Балкана.Цана и четирите й деца-момченца,най-голямото от които е десетгодишно,а последното едва на шестнадесет дни,остава в дома си,зад високите и все пак несигурни дувари на къщата.А отвън гъмжи от настървени башибозуци,те налитат да строшат дървената порта.Напрежението ставало по-видимо,но тя помнела думите на мъжа си : „Прощавай,невясто!Ако народът хукне да бяга,не скланяй да тръгнеш без мене!Ето го де е Зли дол,ще се върна да ви взема….” И тя чакала,не можела да престъпи волята на стопанина.
Никола не бил ги забравил.Още щом настанал боят,той изпроводил вест до невестата си,че не ще дойде,та да бягат сами.
Злата орисия решила друго.Вестоносецът паднал още с първите жертви пред града.Куршуми пищели вече от всички страни.Писък огласял простора.Не можели да бягат вече.Имало само един къс небе на свобода.Няма съмнение,страшното идело.Съседната къща пламнала,дете писнало и….онемяло.
Ужас късал сърцето на майката.Ръцете й изстивали.Всеки миг можело да писне куршум,да изскочат зверовете.Съдбоносният час настъпил.И Цана Козинарова решава да предпочете смъртта пред позора.Изнася на двора и четирите си рожби и със собствените си,майчини ръце-същите,с които ги е хранила,повивала и люляла,ги пуска в дълбокото и страшно гърло на кладенеца.Миг по-късно скача в него и самата тя.Опустял дворът.После пламнала къщата.
Такава е била съдбата на тази българка.За нея не е писано,за нея няма песни,не се разказват легенди.Тя била българка от Клисура…Най-обикновена българка-шетала в дома си,помагала на мъжа си,раждала деца.Тя никога не е била учила в училище,не е и чувала що значи патриотизъм…Но тя носила в гърдите си българско сърце…И тя се пожертвувала,за да остане българка,само българка,за да запази своята женска чест и човешко достойнство…Тя пожертвала своите деца,за да има българи,за да бъде България свободна!Нейният подвиг е голям,неизмеримо голям…Като него рядко се среща не само в историята на нашия народ,но и в историята на другите народи!И затова,защото е имало такива българи,българският народ е оцелял,запазил своята вяра и народност,има героични страници в своята история,има минало,и има светло бъдеще.Затова, българският народ ще живее!...