УЧЕНИЧЕСКИ  ГОДИНИ  НА  ХРИСТО  ДАНОВ

 В КЛИСУРА

Христо Груев Данов има много богата и необикновена съдба. Като на всички големи личности, тя като че ли по правило е белязана още в детството му. Мъчителни са пътища към знанието, които Данов изминава в ученическите си години, за да се превърне самият той в безкористен сеяч на знания в поробена България.

Тези пътища започват от нашия роден град Клисура, където на 27 юли 1828 г. в семейството на Груйо и Кита Данови се ражда вторият им син Христо. По това време скотовъдството е изместено от по-доходното абаджийство. Един от най-уважаваните майстори в абаджийския еснаф е Груйо Данов, човек пословично набожен, трудолюбив и честен. Като другите клисурски абаджии той често пътува на гурбет до малоазийските градове.

През предучилищните години на Христо бащата почти престава да пътува, защото забелязва, че синът му расте като много будно дете. Груйо Данов пренебрегва търговията си, за да подготви за сина си едно по-различно от абаджийския занаят бъдеще. Едва на шест години Христо постъпва в килийното училище в града.

Първите учители на Данов са Хаджи Никола Иванов от Пазарджик и клисурецът Петър Таламбасов. Цялата им ученост се състои в преподаването на три неща: часослов, псалтир и апостол, а по аритметика – в събиране и изваждане.

Бащата на Христо, виждайки, че след година и половина учение, тук той няма какво повече да научи, го завежда в Пловдив да изучава „по-високи науки” в „елинското школо”. Момчето не остава в града, защото бъдещият му настойник отказва да го приеме. Формалният мотив е върлуващата из целия полуостров чумна епидемия. Тя покосява всичките съдружници на Груйо Данов и големия му син Иван. Покрусен бащата се отправя към гроба на сина си. Жестоката съдба отнема и неговия живот. Деветгодишен Христо остава сирак, единствено с любящите го майка и сестра. За невръстния глава на семейство настъпват тежки дни на неволи и изпитания.

Въпреки сиромашията Христо не прекъсва учението си. Нощем и в празнични дни с каквото може синът помага на майка си – подвързва книги и учебници на свои съученици срещу скромно заплащане.

В своите спомени Данов разказва как е изглеждало килийното училище и какво е било обучението в него.

Около вратата има дъски за сядане, а върху камъни /високи около 25 сантиметра/ са поставени други дъски, които са изпълнявали ролята на днешните чинове. Между вратата и пещта се намира одъра или стола на даскала. През зимата всеки ученик е длъжен да носи по едно дърво, за да се отоплява стаята. До стола на даскала има сноп пръчки, които учителят често използва. При по-леки провинения наказанията са: опъване на ухо, стоене на куц крак, седене на коленете, почерняне на лицето и заплюване от другите, окачане на шията на дъска с написани върху нея провинения. За по-тежки провинения се използва „диво магаре” – на виновния ученик, качен на гърба на друг, се насят 15-20 пръчки. Ако мърда, наказанието се замества с фалага. Фалагата е специално дърво, в средата на което е прекарано въже. Виновният ляга на земята и пъха краката си във въжето. Краката се стягат и учителят започва да бие. Тези жестоки наказания са прилагани от край време в килийното училище. Затова чуят ли децата някой да каже „Даскалът иде” или „Попът иде”, бягат като от мечка и се завират в миша дупка. 

 Сутрин учениците идват в училището и всеки си отива на мястото. Събират се 10-15 ученици и започват без молитва отначало да бръмчат като пчели, а после да четат гласно. Това продължава до 11 часа преди обед. Тогава учителят сяда на своята катедра и извиква: „Ха стайте”. Учениците, наредени в редица, пристъпват един по един до учителя, за да си кажат урока. Ако някой от учениците не отговаря добре, учителят му удря 2-3 плесници. Когато провинението е по-голямо, наказанието е удряне с пръчка по ръцете. Най-страшни от всички наказания са фалагата и затворът /за такъв се използва мястото под учителската катедра/.

Когато изпита всички ученици, учителят им дава нов урок и ги пуска да обядват. Тези, които живеят далеч от училище, обядват зимно време в учебната стая, през лятото – навън. Прозорците в стаята са закнижени с опушена жълта хартия, вратата е затворена и в стаята се разнасят миризми на лук, зелева чорба, ряпа. През лятото учениците поспиват малко. Спането продължава 1-1,5 часа. Лягат направо върху пода. За да могат да поспят тези , които искат, а и учителят,  се поставят надзиратели. Който не спи и не мирува, се наказва да стои на куц крак или му се слагат камъчета върху клепачите. През лятото след спането учениците отиват на реката. Там сядат върху влажната земя, на зелената трева от двете страни на водата и си потапят краката. Това продължава половин час. След това се подреждат и се връщат в училище, като всеки е длъжен до отнесе по един камък, който се използва за строеж на ограда на метоха. Учението продължава до вечерта.

Съществуват ученици, наречени калфи и писачи. Това са онези, които са завършили курса на черковно четене или са напреднали в него. Те се учат да пишат. Има и такива, които не искат да довършат всичкото четмо до край, а искат да се научат да пишат и смятат, за да могат после да отидат да учат занаят. Такива ученици се оставят да седят, където им е удобно в училището, а лятно време - на двора. Те пишат азбуката, после думи, изречения, текстове-образци на писма и др.

В килийното училище по смятане се учат първите две действия с цели числа – събиране и изваждане. За най-голямо изкуство се смята да може да се събират и изваждат колкото се може по-многоцифрени числа – 8-10 цифрени. Останалите две действия не се учат. След Петър Таламбасов в клисурското килийното училище идва още по-учен даскал – Груйо Николов от Копривщица. Само той познавал действията умножение и деление, но ги знаел теоретично, без да може да ги прилага. От него за три години Христо  Данов изучава до съвършенство черковното пеене. Тринадесет годишен той вече е включен в черковния хор. Тази оказана му чест не е пречка учителят да наказва сурово своя ученик. Веднъж му удря четири пръчки по ръцете, за произнесени 4 български думи.

През 1841 г. даскал Груйо се премества в Панагюрското училище. До тогава неговият най-добър ученик –Христо Данов, смята, че щом е изучил псалтира и е овладял до съвършенство гръцкото църковно пеене, вече сам е достоен за даскал.  Случайно разбира, че цялата наука на даскал Груйо не може да му помогне да събере две десетични дроби. Данов осъзнава, че на българина вече не са му достатъчни знанията, давани в килийното училище, затова последва своя учител в Панагюрище, а после отива и в Копривщица, където има училища, уредени по взаимоучителния метод.