Новини и събития


Васил Левски и Ангел Кънчев в Старата църква в Клисура.

Посещавал ли е Васил Левски Старата църква в Клисура през зимата на 1872г. придружаван от Ангел Кънчев! В спомените си Митрополит Максим Пловдивски(тогава още дякон Максим Пелов) разказва:

още

 

141 години от Освобождението на град Клисура

На 10 януари, преди 141 години, колона от Западния отряд, командвана от генерал Комаровски, влиза в град Клисура. Дебелият сняг милостиво е затрупал белезите от потушаването на Априлското въстание, но въпреки това разрухата е видна - покриви на къщи все още няма. Завършена е само една – Червенаковата, в която е настанено командването на руските войски. Останалите клисурци живеят в схлупени колиби и макар и срамежливо, те от сърце отварят вратите им, за да подслонят руските войници.

още

 

140 години от основаването на "Братя Самуилови".

На 15 януари се навършват 140 години от основаването на Клисурският революционен комитет.

още

 

Покажи всички...


Как да стигнем до Клисура

Новини и събития



186 години от рождението на Христо Данов

Резюме: На 27 юли се навършват 186 години от рождението на Христо Груев Данов. Данов е роден на 27 юли 1828 г. в гр. Клисура. С право е определен за Апостол на просветата. Наред с книгоиздаването той развива и активна обществено-политическа дейност. Неговото тригодишно управление на гр.Пловдив може да служи за образец на съвременните градоначалници.

На 27 юли се навършват 186 години от рождението на известния  възрожденец Христо Груев Данов. Името на бележития клисурец се свързва с началото на организираното книгопечатане у нас. Макар да приема образованието и просвещението като основен фактор за човешкия прогрес и книгата като средство за постигането му, Христо Данов е съпричастен и към всяка проява на освободителното движение на своя народ. Още през 60-те години Данов се обвързва с представители и организации от различните теченията в освободителното движение. Съществува близко приятелство и сътрудничество с идеолога на революционното движение Георги Раковски. Данов приема да разпространява книгите и вестниците на известния котленец.

В същото време пловдивският книжар поддържа отношения с братя Христо и Евлоги Георгиеви и с други водачи от т.нар. Стари. Той ги нарича „нашите чорбаджии” в Букурещ. Данов е свързан с Добродетелната дружина и е в течение на плановете на букурещката емиграция за финансиране на Втората българска легия в Белград. Създателите на БТЦК също търсят в лицето на Данов свой помощник при избора на редактор на вестника си „Народност”. Данов активно се вписва и в издаването на в. „Дунавска зора” в Браила. При честите си пътувания до Галац, Браила, Александрия, Измаил, Белград, Букурещ, той прави усилия да убеди водачите на българските общности да се обединят и така да бъдат по-полезни на народа си.

Христо Данов отблизо следи навлизането на четите през 1867-1868 г., а сам става част от въстанията през 1875/1876 г. В дните на Априлското въстание от Дановата книжарница в Пловдив управителят й Григор Попбожков тръгва, за да вдигне бунт в родната Клисура. Гибелта му потриса Данов. В дните на въстанието загива и Нягул Бояджийски, друг клисурец - заможен търговец и съдружник на Данов. В църквата в Сопот е съсечен и братът на настоящия съдружник Ячо Трувчев, учителят Христо Трувчев. В търговските архиви на предприятието фигурират имената на десетки други страдалци, загинали във въстанието – Торор Каблешков, Васил Петлешков, учителят свещник Сава поп Евстатиев от Стрелча, Петър Горанов от Батак и др. От 18-те Данови ученици в Перущица надживяват въстанието и клането само трима.

Властите в Турция издирват Данов още през август 1875 г. след завръщането му от Виена. Честите му пътувания през август-септември са основание да смятат, че той е участник в революционните приготовления. На  28 (14) май 1876 г. няколко турски първенци с 15-20 въоръжени заптиета обискират дома на Христо Данов. Оттам е задигната цялата му архива, както и отделни книги от изданията му. Самият той е арестуван и отведен в затвора. Формалният повод е неизплатена разписка, но целта на властите е да представят Данов като руски агент в България. Той умело се защитава и доказва своята невинност и несъстоятелността на обвинението. Въпреки това престоява 24 дни в обща килия и още 70 в единична. От смъртно наказание се избавя заради общата амнистия и със застъпничеството на чуждите дипломатически агенти. Но опасността за живота на Данов остава. Затова той успява да се снабди с паспорт и през Чирпан, Габрово, Търново и Русе стига до Свищов, където намира подслон при старите си приятели Димитър и Николай Павлович. Там той посреща и руските войски.

Обществената дейност на Данов продължава и след Освобождението. В неговата печатница са отпечатани първите документи на новата власт като текста на Берлинския договор, Органическия устав на Източна Румелия, проекта за органически устав на Княжество България и др. Излизат и някои книги, които са свързани със защитата на българските национални интереси.

Веднага след установяването на временното Руско управление Данов е назначен от руските власти за член на първия апелационен съд в страната. Пак през 1878 година той започва да издава в. „Марица”, един истински общонароден вестник, с който защитава българската национална кауза. Данов го издава до Съединението през 1885 години въпреки постоянните загуби,  които търпи. През 1882 г. в Панагюрище той е избран за депутат в Областното събрание на Източна Румелия. С активното му участие в Пловдив са създадени редица стопански и финансови сдружения, които имат съществено значение за икономическото му издигане, както и в борбата с настъплението на чуждия капитал. Данов е член на редица научни и културни дружества. През 1881 г. той е избран за дописен член на Българското книжовно дружество, а от 1900 г. е негов почетен член. Почетен член е и на Славянското благотворително дружество. Данов не забравя и родния си град. Избран е за почетен председател на Дружество „Зли дол”, чиято основна цел е построяването на сграда, която да съхрани спомена за април 1876 г. и да се превърне в център на културния живот в Клисура. Христо Данов става организатор и е един от участниците в Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. За своето участие той е награден със златни медали в разделите „Печатарство, литография и подвързия” и „Архитектура и инженерство” и с почетен диплом в раздела „Учебно дело”.

 

 

Христо Данов с персонала на Пловдивската търговска камара - снимка от архива на ИМ Клисура


Връх в обществената дейност на Данов е периодът 1896-99 г., когато ръководи Пловдивската община. Забележете – заплатата си от този период Христо Данов дарява за благотворителност! Над този факт, пък и над много други, свързани с кметуването на Данов, трябва да се замислят днешните политици. А защо не и всички ние. Затова ще поместим ученическото проучване „Един клисурец кмет на Пловдив”, което е част от сборник, издаден през 2009 г. от ОУ „Христо Груев Данов” гр. Клисура по проект „Потомци на Данов” по програма на МОН „Училището – желана територия на учениците”.

 

ЕДИН  КЛИСУРЕЦ  КМЕТ  НА  ПЛОВДИВ

 

Животът и дейността на Христо Данов са образец на всеотдайност в служба на народа и отечеството. На 68-годишна възраст, след десетилетия труд на културното поприще, в живота на Данов настъпва промяна. Той става кмет на Пловдив. През близо три годишното кметуване, Данов, както и преди това, си остава скромен, енергичен и трудолюбив. Постът, който той заема, не прибавя нещо повече към авторитета, с който се ползва сред обществото. Неговият стремеж е по-скоро да осъществи някои свои обществени идеи. Наред с издаването на учебна литература, той издава и стопанскопросвещаваща книжнина и е радетел за модернизиране на икономиката, бита и общественици нрави.

Неизменната му честност и скромност, качествата му на неуморим труженик за благото на обществото се проявяват най-ярко, когато Данов застава начело на общинското управление в Пловдив (1896-1899 г.) Още на първото заседание той декларира, че ще служи безплатно, въпреки, че финансовото състояние на издателството му е крайно разтроено. Дейността му като кмет има голямо обществено значение, поради това, че той, и ръководеният от него общински съвет осъществяват мащабни социално-икономически мероприятия.

Още на първите заседания на общинския съвет, той среща съпротивата на някой от представителите на Народната партия, които се противопоставят на провежданата от Данов политика за превръщането на Пловдив в модерен европейски град. В началото на 1896 г. общинският съвет разглежда бюджета на общината и Данов като опитен във финансовите операции, открива, че значителна част от дефицита на бившия общински съвет е резултат от спекулациите на предприемачите при събирането на данъчните такси, отдаването на търговия, подкупи и др. Данов решително се противопоставя на тези машинации и успява да опази интересите на общината. При разкриването на причините за финансовия дефицит Данов установява също, че част от средствата на общината незаконно са иззети от Народната банка. Неговият авторитет на обществен деец спомага за решаването на въпроса, с който лично се заема министърът на финансите.

Под непосредственото ръководство на Данов общинският съвет в Пловдив обръща особено внимание на благоустройствените задачи, които трябва да се решават до края на 1896 г. Градът по това време още носи белезите на предосвобожденските градове – с тесни и криви улици, без водопровод и паркове. За да добие Пловдив модерен облик, общинският съвет набелязва мащабна градоустройствена програма за регулиране на улиците и площадите.

Между постоянните задачи на Пловдивската община били построяването на мост на р.Марица, построяване на градски хали, на кланица, на театър, допълване на водопроводната мрежа и изграждане на канализация в централната градска част. Всичко това изисква значителни парични средства и Данов принуждава общинския съвет да търси резервни фондове.

Още същата година са регулирани много улици и площади, направени са необходимите проучвания за изграждане на водопровод. Залесяват се тепетата, което предпазва града от тежките летни горещини.

Постепенно старите паянтови постройки и тесни, кални улички в центъра, отстъпват място на нови, солидни сгради.

Данов е инициатор и поддръжник за подобряване хигиената на града. Той защитава идеята за построяването на модерна лаборатория към градското санитарно отделение. По негова лична инициатива складовете за дърва и въглища са изнесени извън града, определени са специални места за продажба на риба, зеленчуци и плодове, а изнасяното и продажбата на стоки по тротоарите е разрешено само когато не пречи на движението. Данов предлага и изнасянето на кожарските и сапунджийските работилници извън централната градска част.

Данов, заедно с общинския съвет взема мерки за хигиената и здравеопазването. Клането на добитък трябва да става само в градските кланици, а месото да се преглежда от лекар и да се подпечатва. Въведени са изисквания към облеклото на месарите, хлебарите и към чистота на самите фурни и магазини.

Замислени са и проведени няколко мероприятия с положителен социален ефект. През пролетта на 1898 г. е въведен контрол над просията, която се разрешавала само на неспособни за работа. Строг контрол се осъществява и над увеселителните заведения, а когато някой от тях се намират на неподходящо място, са премествани. Като кмет Данов е член на попечителството на градското сиропиталище, но не само служебното задължение, а и човеколюбивото му сърце го кара да настоява за повече средства и грижи за бедните деца. Той се стреми общината да отделя средства и за поддържане на общински приют. На извънредно заседание съветът обсъжда щетите, нанесени от наводнението през май 1897 г.

Обясним е живият интерес на Данов към развитието на образованието и на културния живот в Пловдив. Той обръща внимание на подобряване базата на градските читалища и общинска библиотека и настоява за повече средства за тяхната издръжка. По негово искане като председател на училищното настоятелство за пръв път назначаването на главните учители става с конкурс.

Данов се изявява като последователен демократ и защитник на самостоятелността на местното самоуправление. Той не се поколебава да откаже искането на Фердинанд да издигне дворец на хълма Бунарджик.

Данов полага изключителни грижи и подпомага развитието на промишлеността. Изхожда от разбирането за значението й за обществено икономическо развитие и укрепване на градското стопанство. Той е основател и първи председател на акционерно дружество „Захар”. С негова помощ общинският съвет отпуска през ноември 1889 г. 200 дка общинска земя за постояване на първата дружествена захарна фабрика. Тогава са отпуснати и 2000 дка общинска земя за уреждане на коневъдно стопанство.

На 13 април 1899 г. общинският съвет, оглавяван от Данов е разпуснат. По време на своето управлението той показва воля и характер „каквито рядко се срещат у нас и въпреки времето на подмазания”. Отстоява правата на Пловдивската община, с което спечелва уважението на своите съграждани.

Балабановата чешма -...

Календар на събитията

Месец назад Месец напред
Септември
Пон Вт Сря Чет Пет Съб Нед
            1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30            
Книга за гости



Свободен отговор:
Монументът на Зли дол

Къде се намира: Най - високата точка на позицията

На това място се е намирал щабът на военният съвет, ръководил въстанието през 1876г.
Паметникът на Боримечката

Къде се намира:

Паметникът на славния Иван Танков- Боримечката,герой от въстанието и командир на черешовата артилерия.
Местността " Зли дол"

Къде се намира:

На това място са се състояли драматичните боеве на клисурските въстаници с турския башибозук.
Всички права запазени Кметство град Клисура 2009 © Програмиране и дизайн Kaмeя Дизайн