Новини и събития


Васил Левски и Ангел Кънчев в Старата църква в Клисура.

Посещавал ли е Васил Левски Старата църква в Клисура през зимата на 1872г. придружаван от Ангел Кънчев! В спомените си Митрополит Максим Пловдивски(тогава още дякон Максим Пелов) разказва:

още

 

141 години от Освобождението на град Клисура

На 10 януари, преди 141 години, колона от Западния отряд, командвана от генерал Комаровски, влиза в град Клисура. Дебелият сняг милостиво е затрупал белезите от потушаването на Априлското въстание, но въпреки това разрухата е видна - покриви на къщи все още няма. Завършена е само една – Червенаковата, в която е настанено командването на руските войски. Останалите клисурци живеят в схлупени колиби и макар и срамежливо, те от сърце отварят вратите им, за да подслонят руските войници.

още

 

140 години от основаването на "Братя Самуилови".

На 15 януари се навършват 140 години от основаването на Клисурският революционен комитет.

още

 

Покажи всички...


Как да стигнем до Клисура



КЛИСУРА ПЕЕ- РАЖДАНЕТО НА ЕДНА ТРАДИЦИЯ

 

 

                           Средата на 80-те на отминалия 20-ти век вече беше попрехвърлена. А години наред, преди това, в буквалния смисъл на думата в Клисура вреше и кипеше от журналистическо и най-вече- телевизионно нашествие. Нещо необичайно, особено за такива малки градчета, независимо от голямото им историческо измерение. Градът и клисурци имаха своя медиен шанс, най-вече заради синхрона между кмета на града в онези години Борис Спиров- амбициозен, напорист, работяга, контактен, и моя милост- с опит и възможности в журналистическите среди и най-вече в телевизията в Пловдив, бях и председател на младите журналисти в града под тепетата.  Кметът, бих казал, най-вече лично, със съдействието и на екипа си,  съумя да разбере и да проникне в идеите и добрите ми намерения да заработим в тандем за популяризиране в национален мащаб на историческия героизъм на клисурци, на тяхното трудно, но и спорно ежедневие, на перспективата в утрешния ден……Постигахме го с различни тв предавания на живо, с творчески филмови портрети, с множество репортажи……..Моите тв колеги Нери Терзиева, Пепа Славчева, Николай Пенчев /Бог да го прости/ и още десетки специалисти от Пловдивския тв център и телевизията – майка в София просто се бяха срастнали  с темата Клисура. Председателката на журналистите в Пловдив и шеф на Радио Пловдив, покойната Йорданка Аначкова, толкова бе впечатлена от изявите ни и от сърцатостта на кметството и клисурската интелигенция, че за кратко време не само разшири репортерската “жътва”в този град, но и  сдоби, с благословията на кметството, пловдивските журналисти със свой творчески дом в една от къщите-паметници на културата. Покрай телевизията с лице към Клисура се обърнаха и колегите от радиото и пресата. Журналистите раздвижиха въздуха в Клисура не само по време на тържествата около годишнините от Априлското въстание през 1876-та, просто не спираха с разнообразието от теми – за сполуки и проблеми, за делника и празника…..

                       Постепенно мене започна да ме терзае евентуалната опасност да не би да се изчерпим с темите и репортажите, все пак това е малко градче, и в един момент да попресъхне творческата ни активност. Все повече започна да ме вълнува до някъде повтаряемостта на сценария на ежегодните  тържества, свързани с Априлската епопея. Към това ме провокираха и някои подхвърляния на местни хора, че и на гости от страната за ежегодното копиране на дневния ред на празника. Искаше ми се, ако мога, да освежа тази нелоша, вече десетки години, утвърдена, но и напълно позната на публиката, без новости, местна традиция. Но как? Хем да се запази утвърденото през годините, хем да има и нови елементи. Този въпрос ме занимаваше месеци наред, не го споделях гласно, защото нямах готова идея и решение. Само намерение, но не спирах да търся отговор.

С мисълта за нещо ново и промяна в Клисура живеех и през следващите години, когато настъпи бумът на учредяването на неправителствени организации в страната. Затова предоставих безвъзмездно на кмета на града Б. Спиров, който напълно ме подкрепи, лична разработка и проект на устав за учредяване на фондация “Клисура”, от която, най-вече чрез проекти и дарения, градът и клисурци  биха имали голяма полза в своето развитие, та чак до “избуяване” на нови традиции. Но и до днес не зная съдбата на разработката ми за фондация “Клисура”.

                          За замислените ми новости около тържествата за Априлската епопея мигът настъпи- в ежегодния празник да вплета елементи на художествената самодейност, така типична за онези години със своята, буквално казано, професионалност. Направих цялостна подробна разработка на идеята и концепсулното ми виждане за :

1. Организиране на ежегоден Окръжен фотоконкурс и изложба “Топчето пукна”, посветен на историята и настоящето на Клисура. Имах организационен опит като дългогодишен председател на Фотолюбителското изкуство в Пловдивски окръг към ОСИК.

2.  Организиране и ежегодно провеждане на “Дни на възрожденската и патриотичната песен в Клисура” с участието на хорови колективи от окръга, а с времето и от цялата страна.

                           В писмената си обосновка трябваше да бъда убедителен, защо точно тези прояви предлагам, защо точно в Клисура, та претенция или дублиране може да предявят Копривщица, Панагюрище, Перущица, Батак и още редица национални светини. Давах си сметка, че това са прояви за сериозно изпитание на възможностите на кметството и интелигенцията, дори на цяла Клисура. За да не усложнявам организацията реших проявите да не се наричат фестивални, да нямат силно изразени  състезателност и  материални награди, а най-вече морално стимулиращи плакети и аплодисментите и уважението на стотиците клисурци и хилядите гости от страната, съчетано с присъствието на различни медии. Тези две прояви трябваше да се впишат и с тях трябваше да стартират ежегодните тържества в Клисура за Априлското въстание от 1876 –та година. Не пропуснах да отбележа потребността от средства, хотелска база, заведения за хранене, предварителна организация и разгласа и мобилизиране на голяма част от населението на града. Давах си сметка, че тази моя авторска идея и разработка най-напред трябва да бъде ясна,  убедителна, заразяваща и  да стане близка на кметството в Клисура и най-вече на стопанина на града- кмета Борис Спиров. А след това да я представя за обсъждане, анализиране и да се реши съдбата й от експертите и ръководството на ОСИК-Пловдив. Ако имах дори и незначителни користни цели би било добре, след евентуалното й одобряване от институциите, да я регистрирам в Агенцията за авторско право, за да не се получат във времето евентуални нежелани ситуации и посегателство върху авторството, което за жалост след години…. се случи ! Не го сторих предварително, имах само чисти помисли да помагам, според възможностите ми, в полза на родния ми град.

                    В едно от поредните ми посещения в Клисура, както беше практиката ни с кмета в подобни случаи - на чаша кафе съвместно да обсъждаме различни теми за журналистически материали и други обществено-значими прояви, изненадах Борис Спиров с моята нова разработка. На тази среща, както на много други наши обсъждания, присъства и човекът, специалистът, родолюбецът Христо Енчев/ Бог да го прости!/, когото цяла Клисура уважаваше. Не беше нужно време на събеседниците ми, за да ги грабне новата ми идея и концепцията, за да вникнат в нейната  същност и духовна полезност. И възможността да се впише в традиционните Априлски тържества. Кметът Спиров и историкът Енчев разсъждаваха на глас за тази новост, за евентуалните трудности, за реалните резултати, които бихме очаквали при реализиране на разработката. Така получих местната институционална подкрепа на кметството да предложа и защитя пред ОСИК детайлите на концепцията. След няколко месеца получихме зелена светлина от ОСИК, ведно с някои съвети за подхода, технологията, финансирането. За бъдещите прояви бе информиран и КИК-София.

             Анализирайки отново с кмета на града не само плюсовете, но и сложността на организацията на проявата и липсата на подобен опит в региона, кметството съвсем обосновано стартира само с организирането на фотоконкурса “Топчето пукна” и изложбата на автори в залата на Културния дом. За тази проява в първите години особена заслуга имаше големият български фотограф-художник, експерт в ОСИК-Пловдив Гаро Паносян / Бог да го прости/. Той, с невороятна, но присъща му енергичност и всеотдайност, лично снимаше дни наред в Клисура, а след това участваше в журирането на снимките на авторите, лично  подреждаше изложбата/една нелека задача/, наградите, та чак до чашата бяло вино накрая. Той имаше голям професионален опит през годините като творец и организатор на подобни мащабни прояви. Не мина време и Гаро Паносян подари на кметството колекцията си от фотоси, посветени на Клисура. А аз толкова се запалих от реакцията и подкрепата на обществеността, на клисурци, че направих парично дарение за цялостно оборудване на фотолаборатория и фотоапарати  в училището за развитие на този дял от изкуството ни сред децата и подрастващите. За жалост след това никой не сметна за необходимо да ме информира, докъде е стигнало реализирането на дарението ми и въобще за съдбата на дарените средства. Спомням си и провеждането на миниюбилейната 5-та годишнина на фотокоткурса и участието в изложбата на фотоси от изминалите години- колко настроение и  вълнение изпитваха,  особено клисурските герои на немалка част от фототворбите. И както всяка година фотосите се предаваха за фондово съхранение, така след 5-та годишнина фото проявата и традицията…. заглъхна. Та до днес.

                             Какво стана с хоровата изява? Дълго време желанието ми да се огласи с възрожденски и патриотични песни площадът, а дори бях предвидил изяви и в реставрирания двор на църквата–светиня от Априлското въдтание “Свети Никола”, не се сбъдна. Настъпиха промените през 1989 година- дълго време след това годините бяха по-скоро изпитание за оцеляване на хората, отколкото да се мисли за духовното извисяване. Вероятно и на кметството хич не му е било лесно, погледнато от различни ракурси, за да стартира провеждането на нелеките “Дни на възрожденската и патриотичната песен”, та ги бе “замразило” за по-добри времена.

                             И те настъпиха- пак същият кмет Борис Спиров със своя екип и съдействието на читалището и други институции в 2000-та година намери сили и кураж и стартира “Дните…….” по време на тържествата за Априлското въстание. За всеобща радост тази единствена за сега в страната музикална проява на възрожденската и патриотичната песен, благодарение на своите стопани, не само се провежда ежегодно, тя стана популярна в цяла България, привлича участието на десетки хорове, въздейства емоционално и възпитателно на всички поколения българи. Всяка година като зрител и аз се наслаждавам на това непреходно музикално творчество и артистизъм. Според мен тази музикална проява се вписа успешно във визитката на днешна Клисура. Би било още по-добре, ако се възроди и позабравеният фотоконкурс и изложба “Топчето пукна”.

                           И така до 2010 година, когато незнайно по каква причина, в юбилейната дипляна за десетата годишнина на  Дните на възрожденската и патриотичната песен, издадена от името на кметството, е написано, че идеята за тази проява принадлежи на уважавания от мен Христо Енчев. На писменото ми възражение до ръководството на читалището в Клисура за началото- авторската ми идея, концепцията ми и защитата пред институциите, дали от неразбиране или от къса памет, ми бе отхвърлен какъвто и да е принос. Та до днес този въпрос е отворен и чака своето публично огласяване и отговор от кметството за цялата истина. Такава, каквато я знае само и единствено кметът на Клисура.   Не споря- аз нямам никаква реална заслуга през годините при организирането на ежегодните “Дни….”, аз просто участвам като зрител, но с вътрешната удовлетвореност, че съм безвъзмезден автор-дарител /с активното съдействие на кмета Б. Спиров/ на идеята за тях, на разработката, на защитата, на тази музикална рожба, успешно стартирала в Клисура. И превърната от нейните ежегодни организатори, реализатори и хорови изпълнители в достойна българска традиция!  

 

Юни 2012 година.                                                   Петко Шойлеков

Сградата на ОУ " Христо...

Календар на събитията

Месец назад Месец напред
Юли
Пон Вт Сря Чет Пет Съб Нед
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31
Книга за гости



Свободен отговор:
Монументът на Зли дол

Къде се намира: Най - високата точка на позицията

На това място се е намирал щабът на военният съвет, ръководил въстанието през 1876г.
Църквата "Св. Никола"

Къде се намира:

Старата църква,чиято камбанария известява за начало на бунта.
Местността " Зли дол"

Къде се намира:

На това място са се състояли драматичните боеве на клисурските въстаници с турския башибозук.
Всички права запазени Кметство град Клисура 2009 © Програмиране и дизайн Kaмeя Дизайн